Биньо Иванов е един от тримата големи поети от късната социалистическа епоха наред с Николай Кънчев и Константин Павлов. Това каза проф. Михаил Неделчев. Днес се навършват 85 години от рождението на Иванов.

„Той е създател на истинска сюрреалистическа поезия, която е много силна, мощна, която е препълнена с неочаквана образност. След Пеньо Пенев той е второто въплъщение, в своята ранна поезия, на огняроинтелигентския синдром“, посочи проф. Неделчев. По думите му стихът на Биньо Иванов е труден за възприемане на първо четене, като читателят трябва да вникне в стила. Според него в творчеството на поета се наблюдава образност, която е много българска, много предметна.

Сред значимите му творби бих сложил на първо място такива стихотворения като „Пяна“, „До другата трева“, поемата „Посещение в моята родна фабрика за хартия“, допълни проф. Михаил Неделчев.

„Със сигурност мястото на Биньо Иванов в българската литература е много важно. Той е един от тези автори, които бяха по някакъв начин извън канона на българската литература, но сигурност е един от поетите, които оставиха и имаха огромно влияние върху съвременните български поети“, каза ръководителят на Националния център за книгата в НДК (НЦК) Светлозар Желев. Той допълни, че според него Биньо Иванов е едно от 10-те най-големи имена на българската поезия от края на 20-и век.

Светлозар Желев посочи, че творчеството на поета се откроява с финост, дълбочина и психологизъм. Красотата на езика и стила е нещо много характерно за произведенията му, каза още ръководителят на НЦК.

Поетът Биньо Иванов е роден на 16 януари 1939 г. в с. Бараково, Кюстендилска област. През 1965 г. завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София. Установява се в Кюстендил. 

ПЪРВАТА МУ КНИГА Е ПОСРЕЩНАТА С ПРОТИВОРЕЧИВИ ОТЗИВИ

През 1958 г. излиза дебютното му стихотворение „Нощ“ в списание „Родна реч“, където публикува свои творби и през 1959 година. През 1961-1964 г. публикува свои епиграми във вестник „Народна младеж“. От 1967 г. започва да публикува стихотворения и епиграми във вестниците „Пулс“ и „Литературен фронт“.

През 1973 г. излиза първата му поетична книга - „До другата трева“.  Посрещната е с противоречиви отзиви. За нея са публикувани положителни рецензии на Здравко Недков в сп. „Пламък“ и на Румяна Узунова в алманах „Тракия“, както и злословна статия на Иван Спасов във в. „Пулс“.

Писателят Георги Караславов обещава награда на онзи, който разясни смисъла на безподобните му стихотворения в дебютната му книга. Близо пет години преди това никое издателство не се наема да пусне в оборот книга с толкова „странни“ стихотворения. 

От 1966 г. Биньо Иванов работи като икономист в завод „Марек“ в Кюстендил и като редактор в алманах „Струма“. В завода работи в продължение на 12 години като главен нормировчик. 

УТВЪРЖДАВА СЕ В ЛИТЕРАТУРНАТА ГИЛДИЯ

С времето Биньо Иванов се утвърждава в литературната гилдия на България. Става близък с Любомир Левчев, Михаил Неделчев, Едвин Сугарев и Енчо Мутафов. Биньо Иванов издава няколко стихосбирки и две детски книги, с които става известен – „Над полето, сред небето" (1979), „Навярно вечно“ (1980), „Природи" (1985), „Пътешествието на бабините очила" (детски стихотворения, 1985), „Стихотворения" (1989).

Последната си стихосбирка нарича „Си искам живота" (1993). После го питали от кого си го искал, а той отговарял: „От Господ, но да е по-човешки и нормален“. През 1998 г. излиза книга с негови стихотворения „Часът на участта", а през 1989 г. - книга с негови стихотворения в Будапеща (Унгария).

През годините Биньо Иванов е публикувал свои стихотворения, разкази, рецензии, есета и статии във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Литературен вестник“, „Пулс“ и списанията „Море“, „Македония“, „Пламък“, „Факел“, „Тракия“. Автор е на радиопиеси и сценарии за радиопредавания.

Негови стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Германия, Полша, САЩ, Унгария. Добива слава и признание, но това сякаш не му е достатъчно, за да бъде щастлив. Поетът умира на 59-годишна възраст, на 16 април 1998 г.

В ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ

Биньо Иванов става известен и с обществените си прояви. В началото на 80-те години на миналия век участва в радиопредаванията на радио „Свободна Европа" и радио „Дойче веле". През пролетта на 1989 г. участва в създаването на Клуба за гласност и демокрация. В началото на март 1989 г. се изказва в радио „Свободна Европа“ в защита на поета Петър Манолов.

След конгрес на писателите по същото време е арестуван от органите на милицията в Пловдив. През 90-те години на 20-и век участва активно в обществено-политическия живот. Става известен с двете си гладни стачки през 1991 и 1993 г. в началото на демокрацията, едната от които продължава 41 дни.

ПРИЗНАНИЕ

През 1999 г. Биньо Иванов е удостоен посмъртно със специална награда от Сдружението на българските писатели за книгата му „Часът на участта“ (1998). От 2007 г. община Кюстендил, съвместно с Народното читалище „Братство 1869“, организира през май Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов" в Кюстендил. Целта е да бъде продължена литературната традиция на  Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с  града.

През септември 2010 г. на името на поета е кръстена улица в квартал „Завода“ в Кочериново по инициатива на братята Иван и Методи Панайотови. През май 2014 г. в градинката пред Народното читалище „Братство 1869“ в Кюстендил е издигнат паметник на поета, изработен от скулптора проф. Ангел Станев. Решението за паметника е на общинския съвет на Кюстендил от октомври 2010 г. През 2018 г. стихотворението му „Градско“ е включено в учебника по литература за 10-и клас, по решение на Министерството на образованието и науката.